НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
Картинка 7387551 Картинка 318709 Картинка 10771886 Картинка 2213379 Картинка 5188394 Картинка 664976 Картинка 4363714 Картинка 4913738 Картинка 9332753 Картинка 7797112



проф. Драгомир Матеев


Професор Драгомир Матеев
12.05.1902 - 28.12.1971
Физиолог,
член-кореспондент на БАН, преседател на Българския олимпийски комитет,
дългогодишен ректор на ВИФ



Драгомир Матеев,
родоначалникът на науката в областта на физическата култура и спорта в България

(представен тук от професор Илчо Илиев,
по случай 40-ата годишнина на списание "Спорт и наука", 1996 година)

Четиридесетгодишният юбилей на първото и все още единствено у нас научно списание по проблемите на физическата култура и спорта съвпада с 25-ата годишнина от смъртта на първия председател на редколегията и главен редактор на списанието професор доктор Драгомир Матеев, член-кореспондент на БАН. Това съвпадение, разбира се, е чиста случайност. Не беше случайно обаче, че именно на него се падна тази чест и тази отговорност да оглави създаването, прохождането и утвърждаването на едно ново научно издание в една нова, по онова време още недостатъчно диференцирана научна област. Основания за това имаше достатъчно: Матеев тогава беше ръководител на катедрата по физиология и ректор на Висшия институт по физическа култура, директор на Централния научноизследователски институт по физическа култура, председател на Научно-методичния съвет при Върховния комитет по физическа култура и спорт, инициатор и организатор на множество семинари и конференции, посветени на проблемите на физическото възпитание и спорта и на тяхната роля за подобряване на физическото ръзвитие и дееспособността на населението. Но Матеев беше и нещо повече: той беше вече учен с международна известност и признание, автор на множество публикации в най-авторитетни научни издания, като: Pfluger's Archiv, Zschr fur die gesamte exper Med, Arbeits Phisiologie, Klinische Wochenschrift , Acta aerophysiologica, Research Quarterly Sportmedizin, Studi di medicina e chirurgia dello sport, Theorie und Praxis der Korperkultur.
Той беше автор на първата у нас книга върху медико-биологичните основи и спортно-медицинските аспекти на физическите упражнения, „Научни основи на телесното възпитание", на „Физическата култура и жената", на „Физическото развитие на човека", „Павловското физиологично учение" (16) и на множество публикации в български периодични издания през периода 1931-1951 година, в това число в Лекарски преглед, Медицински летописи, Училищен преглед, Български хигиенен преглед, Педиатричен преглед, Медико-педагогическо списание, а също и в спортни периодични издание в чужбина, като Теория и практика физической культурьi, Тheorie und Ргахis der Korperkultur, Vesnik ceskych lekari и др.
Трудовете му бяха цитирани в учебници по физиология и по медицина от именити автори като Фарфель, Крестовников, Knoll und Arnold, Grosse-Brokoff, Вurger, Nocker и в множество научни публикации: 
Kisch, Schneider, Bjurstedt, Golwitzer - Mejer, Budelmann, Asmussen, Diringshofen, Frey, Eichna, Neinmejer.
Матеев спечели международната си известност като учен с публикациите си върху ортостатичния колапс в началото на 30-те години, които и до днес не са загубили своята актуалност и то не само и даже не толкова за спорта, колкото за „по-високите сфери" на науката и практиката, а именно за свръхзвуковата авиация и за космическата медицина. Затова 60 години след първите му публикации по проблема и 25 години, след като той вече не е между нас името му не слиза от страниците на научните списания и учебниците по физиология и патофизиология на екстремалните състояния.
Впечатляваща е гениалната простота на експеримента, с който Матеев и Хр.Петров, „въоръжени" само с апарат за измерване на кръвното налягане и еластичен бинт за бинтоване на долните крайници и не в лабораторни условия, а на спортната площадка, по безспорен начин обясниха непонятните по онова време преходни нарушения на кръвообращението в изправено положение, кракто време след интензивни физически натоварвания у млади, здрави хора, спортисти, често пъти край почетната стълбичка в очакване на наградата за победителите. Матеев и Петров предположиха, че това не е нищо друго, а задържане на прекомерно голяма част от кръвния обем в силно разширената капилярна мрежа на долните крайници, което предизвиква вторично недостиг на мозъчното кръвоснабдяване и го доказаха, предотвратявайки това задържане чрез лека компресивна превръзка на долните крайници, която, без да нарушава циркулацията, се противопоставя на тенденцията към преразтягане на венозното русло. В наше време този принцип се използва при конструирането на специалните облекла за екипажа на свръхзвуковите самолети в бойната авиация и на още по-сложните одежди на космонавтите, за да могат да се справят с огромните гравитационни претоварвания, на които те професионално са изложени. Сега всеки студент от Националната спортна академия знае какво представлява ортостатичният колапс, или гравитационният шок, по Матеев, а експериментът с бинтовете отдавна се демонстрира в практическите упражнения по физиология и всичко изглежда пределно просто и ясно. В началото на 30-те години, когато физиологията на спорта беше още в пелени, авиомедицината още не беше стъпила здраво на краката си, а космическата медицина тепърва предстоеше да бъде зачената, експериментът на Матеев и Петров беше първата копка в градежа на съвременната концепция за поведението на системата на кръвообращението при гравитационни претоварвания и ролята на физическите натоварвания и на спортната тренировка, като фактори с модулиращо значение за адаптацията на организма при тези условия.
Независимо от своя блестящ старт в научното поприще, по силата на обстоятелствата, през периода 1931-1943 година Матеев работи не в някое научно звено, а в Министерството на Просвещението, като инспектор-лекар, и преди това няколко години - като училищен лекар в I мъжка гимназия в София. От този период датира неговият интерес към възрастовата морфология и физиология и проблемите на здравеопазването в училищната възраст, отразени в няколко публикации в медицински и педагогически издания от онова време и по-късно. Логическо продължение на проучванията му върху възрастовите промени и ефекта на физическите упражнения върху структурата и функциите на организма са многобройните публикации по проблемите на стареенето, извършвани по негова инициатива и под негово ръководство в Центъра по геронтология и в Института по физиология при БАН, който той ръководи през последните години на живота си.
Матеев дълбоко вярваше във възможностите да се влияе върху естествените процеси на стареенето и на възрастовата инволюция на основните жизнени процеси, чрез подходяща система от физически упражнения, така че да се съхрани до дълбока старост здравето и качеството на живота на хората от третата възраст. Това свое кредо той подкрепи с множество публикации на резултати от експериментални изследвания върху хора и върху опитни животни, които доказваха позитивните ефекти от физическите упражнения дори в онези възрастови периоди, когато адаптационните възможности на организма се считат за крайно ограничени, ако не безвъзвратно изчерпани. Обратно, със серия изследвания върху млади животни, в условия на силно ограничена свобода на движение, Матеев и неговите сътрудници доказаха признаци на преждевременно обратно развитие на редица структури (в това число не само на мускулите, както може да се очаква, но и на костите, на жлези с вътрешна секреция и други органи), силно наподобяващи възрастовите промени в третата възраст.
Разглеждайки организма като единна система, която съществува благодарение на множество прави и обратни връзки, чрез които се осъществява адаптивното й поведение, в рамките на фило- и онтогенетично изградени програми за регулиране, локализирани в централната нервна система и в периферните нервни структури и движението в пространството (локомоцията), като ключов механизъм на адаптацията, Матеев хвърли моста между физиологията и психологията на спорта. Плод на това сътрудничество са множество публикации в наши и чужди издания, посветени на централните и периферни механизми за управление на движенията, на признаците за умора на нервно-мускулния апарат и тяхната локализация във веригата за управление, или в изпълнителните органи, както и на взаимодействията между централно-нервните и периферните фактори, в това число и на вегетативните и проприоцептивните стимули. Демонстрирани бяха и възможностите, чрез съзнателен контрол върху някои вегетативни функции, например ритъм и дълбочина на дишането, да се улесни процеса на адаптация на организма към тежки физически натоварвания. Доказани бяха измерими промени в метаболизма на енергията и в някои кардиореспираторни параметри в предстартовите състояния, които дават основание предстартовото напрежение да се разглежда в контекста на цялостната подготовка на организма за предстоящото натоварване, а не просто като ненужна нервност. 
Част от публикациите на Матеев имат пряко отношение към основни проблеми на методиката на спортната тренировка, в това число развитието на физическите качества, ранното обучение и ранната специализация в спорта, обема и интензивността на спортните натоварвания, общата и локална умора в спорта, професионалната умора на заетите в производството, значението на производствената гимнастика за запазване на работоспособността в течение на работния ден.
Не е възможно, а и не е необходимо на това място да се изброяват изчерпателно проблемите, ксоито са били предмет на професионален интерес и на научно изследване от професор Матеев и неговите сътрудници през 40-годишната му творческа дейност в областта на физическото възпитание и спорта и на възрастовата физиология и морфология.


Матеев е автор на около 200 научни публикации монографии и учебници и още толкова научно-популярни статии и публицистични материали, повече или по-малко свързани с горната проблематика.


Тези чисто количествени характеристики биха били даже още по-внушителни, ако имахме възможност към тях да добавим неизвестно точно колко, но във секи случай вероятно няколко десетки публикации, дисертационни трудове, доклади на научни конгреси и т.н., които не носят неговото име, но които не биха видяли бял свят без негова помощ във всичките фази на разработването им, от идеята за изследването и неговата фактическа реализация до обсъждането и подготовката за печат на готовия продукт.
Мисля, че казаното дотук е достатъчно за една, макар и неизчерпателна характеристика на творчеството на професор Драгомир Матеев, за да могат дори и онези, които не са го познавали лично, да си представят мащабите на неговите приноси и огромния му капацитет на научен работник, посветил живота си на физическото възпитание и спорта. Заинтересованият читател би могъл да намери повече подробности в книгата на проф. Кр. Кръстев и проф. Н. Петрова, озаглавена просто „Драгомир Матеев" и публикувана в поредицата „Спорт и личност" през 1986 година. Използвам случая да изкажа публично своята признателност на авторите за помощта, която ми оказаха, за да мога, надявам се, без големи пропуски, да представя в няколко страници главните направления на неговите научни търсения и на основните приноси в многостранната му дейност. Сигурен съм, че онези, които го познаваха, с удоволствие ще си спомнят за удивителната му способност с часове да разисква експериментални резултати, пълни с наивни грешки, и да коригира не толкова самите грешки, колкото начина на мислене на тяхния автор, без да потиска самочувствието на младите хора около себе си (а ние повечето бяхме млади преди 40 години и с подобаващо за възрастта самочувствие). Матеев беше ерудит. Той четеше и знаеше много. Много повече от всички нас, взети заедно по онова време. Но аз го помня не като ерудит, а като изследовател-ентусиаст, който със замечтана усмивка обичаше да поговори за това-онова, което не може да се направи, но би било много интересно, ако можеше. Той се опитваше да ни внуши интерес към експерименталната работа и уважението към науката. Би било пресилено, ако кажа, че напълно успяваше тогава, но сега ние всички сме му безкрайно признателни за търпението и такта му на ръководител, за ерудицията му, като учен, и за ентусиазма му като изследовател, както и за усилията му да даде, или по-точно да присади, тези неща и у нас.

                                                                  Проф. Илчо Илиев, февруари 1996 година

    
 
Facebook Twitter Share