Исторически бележки

Проф. ГЕОРГИ КАРАИВАНОВ

Проф. Георги Караиванов е един от инициаторите за създаването и първи ръководител на Държавното висше училище по телесно възпитание (днес НСА „Васил Левски“).

Роден на 6 април 1909 г., Караиванов завърша Трета софийска образцова мъжка гимназия. След това постъпва във Военното на Н.В. училище. Той е един от първите специалисти с висше образование в областта на телесната култура в страната, завършил Немския спортен университет.

През 1932 г. Георги Караиванов се завръща в България и през 1934 г. работи като преподавател по телесно възпитание в Учителския институт в Пловдив, а през 1935 г. – във Втора софийска мъжка гимназия. Определен е за ръководител и преподавател в ІІІ Държавен курс за подготовка на учители по телесно възпитание. От 1940 г. ръководи Отделението за телесно и държавно гражданско възпитание към Министерството на народното просвещение.

През 1942 г. е избран за директор (ректор) на ДВУТВ и основава катедра „Организация на телесното възпитание“ (на практика „Мениджмънт на спорта“). Преподавател е и по лека атлетика. Управлява само една година, но оставя трайна историческа диря в развитието на висшето училище.

Проф. д-р РУСИ РАДКОВ

Проф. д-р Руси Радков е специалист по здравни науки. Ветеран от войните за национално обединение (1912 – 1918 г.).

По време на неговото управление настъпват първите сътресения в ДВУТВ, създадено преди година. Заради бомбардировките над София през 1943 г. висшето училище е евакуирано в с. Челопеч. Благодарение на положените огромни усилия учебният процес и нормалната дейност на ДВУТВ продължават без прекъсване.

Проф. Руси Радков е отстранен по политически причини след 9 септември 1944 г.

Доц. КИРИЛ ПЕТРОВ

Кирил Петров в началото на 20-те години на ХХ век поставя основите на обучението на учители по телесно възпитание в страната. През 1932 г. завършва Унгарската академия за физическо възпитание в Будапеща.

През 1942 г. Петров е назначен за преподавател към Държавното висше училище по телесно възпитание (днес НСА „Васил Левски“). Управлява по-малко от година в сложното време на прехода като изпълняващ длъжността директор. През 1947 г. става доцент и е назначен за зам.-ректор по учебната работа.

Доц. Кирил Петров дълги години е член на академичното ръководство и има важен принос за организацията на учебния процес и образованието. Един от най-обичаните преподаватели за поколения студенти в ДВУТВ и ВИФ.

Проф. ДРАГОМИР МАТЕЕВ

Проф. Драгомир Матеев оставя трайни следи в изграждането на Академията като образователен и научен център на спорта и телесното възпитание в България.

Един от основателите и ръководител на катедрата по физиология към Висшия институт за физическа култура (1944 – 1962). Между 1950 и 1957 г. е директор на Централния научноизследователски институт по физическа култура. От 1963 до 1971 г. оглавява Центъра по геронтология и гериатрия към Министерство на народното здраве. В периода 1967 – 1971 г. е директор на Института по физиология към БАН. Между 1964 и 1971 г. е главен секретар на Българския олимпийски комитет.

Проф. Драгомир Матеев е учен с европейска известност в областта на физиологията. Работи активно в сферите на учебната, научната, спортната, културно-обществената и олимпийската дейност на ВИФ, като периодът на неговото управление се свързва с издигане авторитета на института.

Проф. АСЕН ГЕШЕВ

Асен Гешев в периода 1947 – 1950 г. е зам.-началник на отдел в Министерство на народното просвещение. От 1962 г. е доцент и ръководител на катедра „Теория на физическото възпитание“ във ВИФ.

През 1969 г. става професор по „Общи основи на теорията на физическото възпитание“ и член на Научния съвет на ЦС на БСФС. Проф. Гешев отстоява и доразвива научното направление в развитието на ВИФ. Под негово ръководство се задълбочава пълноценното сътрудничеството на института с БСФС, БАН и други обществени организации.

Проф. ИВАН СТАЙКОВ

През 1951 г. Иван Стайков завършва ВИФ и същата година постъпва на работа като асистент по ски. Състезател е и по лека атлетика. От 1948 г. е член на националния отбор по ски. Състезава се на Зимните олимпийски игри в Осло през 1952 г. От 1961 до 1970 г. е зам.-председател на БФ по ски и БФ по колоездене. Заслужил деятел на физкултурата. В периода 1990–1993 г. е председател на БФ ски, както и председател на БФ по водни ски (1993 – 1996).

От 1955 до 1973 г. е ст. преподавател и ръководи катедрата по ски, колоездене и авто-мото. През 1964 г. става доцент и зам.-ректор на ВИФ. От 1968 до 1975 г. е ректор, зам.-председател на Комитета за младежта и спорта. В периода 1968 – 1975 г. е председател на редколегията на сп. „Научни трудове на ВИФ“. През 1977 г. става професор.

Проф. Иван Стайков е първият ректор, който е възпитаник на ВИФ. С личните му усилия и заслуги се поставя началото на строежа на днешния кампус в Студентски град, учебно-спортната база в Несебър, както и хижата на Витоша, която днес като учебно-спортна база носи неговото име. Проф. Стайков полага изключителни усилия за постигане на автономия в управлението на ВИФ и за утвърждаване авторитета на института в България и в чужбина.

Проф. ПЕТЪР СЛЪНЧЕВ

Проф. Петър Слънчев е специалист по спортна медицина, дългогодишен ръководител на катедрата по тази специалност.

Като студент през 1947 г. е един от основателите на „Академик“ (София) и пръв генерален секретар на студентското физкултурно дружество. През 1959 г. постъпва във ВИФ като преподавател по медицински надзор над физкултурата, от 1965 г. е доцент, а от 1975 г. е професор. От 1973 г. ръководи катедра „Спортна медицина“ във ВИФ. Председател е на Комисията по медико-биологически и профилактични науки към ВАК. Ръководи изследванията по няколко национални научноизследователски програми за масово-оздравителна физическа култура, физическо развитие и дееспособност на населението в България.

В периода 1966 – 1971 г. е председател на Българската федерация по волейбол, член на ЦС на БСФС и председател на Българското дружество по спортна медицина.

Дейността му като ректор на ВИФ е пряко свързана с издигане на равнището на научните изследвания в института и тясното сътрудничество в тази важна област с БСФС.

Проф. НИКОЛА ХАДЖИЕВ, дн

Проф. Никола Хаджиев е състезател и специалист по гимнастика. Специализира в СССР, където завършва с отличие през 1958 г.

През 1959 г. постъпва във ВИФ като асистент по гимнастика. От 1963 г. е старши асистент, а от 1967 г. е главен асистент. От 1968 г. е кандидат на педагогическите науки, през 1970 г. става доцент, а през 1978 г. – професор. Междувременно от 1975 г. е ръководител на катедра „Гимнастика“.

В периода 1958 – 1964 г. е треньор на националния отбор по гимнастика, а през 1965 – 1970 г. води състава на „Академик“. Член е на Треньорския съвет и на Научната комисия, а от 1970 г. е и председател на БФ по гимнастика. През 1980 г. е избран за първи вицепрезидент на Международната федерация по гимнастика. В периода 1994 – 2014 г. е член на Борда на директорите на международната асоциация „Спорт за всички“ (TAFISA). Проф. Хаджиев е председател на Българския съюз за физическа култура и спорт (1995 – 1997) и член на БОК (1980 – 2014).

По време на управлението на проф. Никола Хаджиев ВИФ достига много висока степен на своето развитие и авторитет. Силен е акцентът върху международната дейност, благодарение на което институтът получава много сериозно признание в Европа и света. Проф. Хаджиев има голям принос за въвеждането на компютризацията в научната и образователната дейност във ВИФ. По времето на неговото управление е построена учебно-спортната база на НСА в Боровец, която днес носи неговото име.

Проф. РАЙКО ПЕТРОВ

Проф. Райко Петров е специалист по борба, родоначалник на Българската школа в борбата. В периода 1953 – 1969 г. е треньор на националния отбор по свободна борба и подготвя първите български олимпийски и световни шампиони в този спорт.

От 1969 г. е председател на Българската федерация по борба. През 1976 г. е зам.-председател на ЦС на БСФС.

Във ВИФ е от 1969 г. като ст. научен сътрудник ІІ степен и председател на Комисията за научно-приложна дейност в спорта. От 1973 г. е ръководител на катедра „Борба и джудо“ във ВИФ. От 1976 г. е член на Бюрото на Международната федерация по борба за аматьори и ръководи Техническия отдел, а през 1979 г. става професор. Член на Изпълнителното бюро на Междуправителствения комитет за физическо възпитание и спорт ( C IGEPS) към ЮНЕСКО.

Проф. Райко Петров е ректор на ВИФ в периода 1987 – 1990 г., когато полага усилия за възстановяване на строителните програми на института и продължава политиката на интензивно международно сътрудничество с партньорски университети. По негово време заедно с политическите промени в страната започват цялостни реформи в развитието на института.

Проф. ГЕОРГИ КАБУРОВ

Завършва ВИФ през 1955 г. Специализира в Германия в периода 1959 – 1964 г. както и във Висшето училище за физическа култура в Кьолн през 1969 г.

Национален състезател по лека атлетика (1953 – 1960) и автор на 19 рекорда на България в дисциплината 110 м бягане с препятствия, заслужил майстор на спорта.

Преподавател по физическо възпитание във Висшия институт по архитектура и строителство и в Минно-геоложкия университет – София, в периода 1956 – 1959 г. Научен сътрудник във Висшето училище по физическа култура в Лайпциг (1965 – 1966).

В периода 1991 – 1995 г. е председател на БФ по лека атлетика и вицепрезидент на БОК (1990 – 1999). Член на Международната асоциация по спортна информатика (IASI) от 1968 г., вицепрезидент на ИАСИ в периода 1981 – 1988 г., член е на Комисията за развитие на леката атлетика към Международната федерация по лека атлетика. В периода 1967 – 1988 г. е ръководител на Центъра за научна информация и документация при ЦС на БСФС.

Постъпва във ВИФ през 1966 г. като асистент по лека атлетика. Става доцент през 1982 г., а професор от 1993 г.

Проф. Кабуров е зам.-декан на Учителски факултет (1980 – 1984), декан в периода 1984 – 1988 г. и зам.-ректор (1988 – 1990). Един от най-успешните ректори в историята на Националната спортна академия. Неговото най-голямо дело са мащабната строителна програма в кампуса на университета в Студентски град, градежът на параклиса „Св. св. Кирил и Методий“ и откриването на паметниците на Васил Левски и Алеко Константинов. Проф. Кабуров е инициатор за приемане на името Национална спортна академия „Васил Левски“.

Проф. СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ, дн

Проф. Светослав Иванов е специалист по физика и информатика. Той е възпитаник на Софийския университет и впоследствие завършва и ВИФ. Работи като физик в отдел „Радиоактивни индикатори“ в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, състезател по бокс, джудо и таекуондо. От 1973 до 1987 г. е председател на Съдийската колегия към БФ по джудо. Проф. Иванов е бил председател на федерациите по джудо, таекуондо и ушу.

Ръководител на Централната лаборатория за биомеханика и спортна техника към БСФС през 1990 г., а от 1994 г. е член на Международната академия по информатика. Председател на БСФС е от 2002 г., зам.- председател на БОК (1999 – 2003).

От 1973 г. е асистент по учебната дисциплина „Биомеханика“, става доцент през 1979 и професор от 1985 г. Ръководител на катедра „Анатомия и биомеханика“ (1987 – 1997), зам.-ректор на НСА в периода 1990 – 1999 г.

По време на неговото управление започва битката на НСА за съхраняване на базите на Академията в Студентски град и Несебър. Проф. Иванов като ректор развива активно международно сътрудничество. През този период се осъществява образователната реформа по европейски образец, свързана с въвеждане на тристепенното обучение – бакалавър, магистър и доктор.

Проф. ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ

Проф. Лъчезар Димитров е възпитаник на ВИФ, завършва през 1975 г., специалист по футбол. Треньор на деца и юноши във ФК „Славия“ (София), ФК „Локомотив“ (София) и в Стара Загора. Старши треньор на национален отбор жени от 1990 – 1993 и от 2000 – 2003 г.

Член на Изпълкома на Българския футболен съюз (1994 – 2005), вицепрезидент на БФС (2001 – 2005) и на БОК (2006 – 2009), първи вицепрезидент на БОК (2009 – 2012).

Лектор в Треньорската школа по футбол (ТШФ) към БФС и НСА „Васил Левски“ от 1979 г., директор на Българската ТШФ на БФС при УЕФА (2002 – 2003 и 2007).

Основател на женския футбол в България.

Асистент е от 1977 г., старши асистент от 1981, главен асистент от 1983, доцент 1991 и професор от 2003 г. Председател на НПЛ по футбол в периода 1984 – 1989 г. Ръководител на катедра „Футбол и тенис“ (1993 – 2008, 2012 – 2015). Проф. Димитров е зам.-ректор по учебната работа в периода 1999 – 2003 и ректор на НСА от 2003 до 2012 г. Зам.-председател на Научната комисия по педагогика при ВАК (2007 – 2009) и председател на комисията (2009 – 2011).

По време на неговото управление се извършва мащабна модернизация на материалната база и образователните технологии. Построена е Многофункционалната спортна зала. Проф. Димитров въвежда колективния модел на управление с широко участие на академичната общност. По негова инициатива се осъществява навлизането на много нови млади специалисти в Академията. По същото време НСА получава най-високата степен на акредитация и става един от най-значимите университети в България.

Проф. ПЕНЧО ГЕШЕВ

Проф. Пенчо Гешев завършва висше образование във ВИФ „Георги Димитров“ през 1976 година.

През 1980 г. става преподавател към катедра „Водни спортове“ на ВИФ. През 2000 г. придобива академичната длъжност „доцент“, а през 2015 – „професор“.

В периода 1985 – 1988 г. е заместник-председател на СФД „Академик” (София).

През 2003 – 2007 г. е декан на Факултета по кинезитерапия, туризъм и спортна анимация към НСА. В продължение на три мандата е председател на Общото събрание на НСА „Васил Левски”. От 2007 до 2012 г. е заместник-ректор по учебната дейност. През 2012 г. е избран за ректор на НСА „Васил Левски“, а през 2015 г. е преизбран за втори мандат.

През мандата си е заместник-председател на Българския олимпийски комитет. Член е на Управителния съвет на Международната асоциация на спортните университети.

Под ръководството на проф. Гешев са осъществени важни дейности по модернизация на учебно-спортната инфраструктура на НСА. Изградени са футболен стадион с изкуствено покритие, открити и покрити тенис кортове. Осъществен е цялостен ремонт и преоборудване на учебната база в бл. 18 и на сградата на Факултета по обществено здраве, здравни грижи и туризъм, на чиято територия е построена нова многофункционална спортна зала.

По повод 70-ата годишнина на НСА и в почит към нейната история и традиции през 2012 г. като официален празник в календара на НСА „Васил Левски“ се въвежда Денят на Академията – 15 ноември.

В мандата на проф. Пенчо Гешев успешно приключват по-голяма част от съдебните дела, водени от НСА, за реституирани имоти във Водната учебно-спортна база в гр. Несебър. В резултат на това територията на базата е съхранена за българското образование и спорт и за бъдещите поколения.

Проф. НИКОЛАЙ ИЗОВ

Проф. Николай Изов завършва висше образование във ВИФ „Георги Димитров“ през 1982 година. От 1983 г. е преподавател към катедра „Водни спортове“ на НСА „Васил Левски“. След спечелен конкурс заема академичната длъжност „доцент“ (2005), а през 2017 – академичната длъжност „професор“.

В периода 2008 – 2012 г. проф. Изов е декан на Факултета по кинезитерапия, туризъм и спортна анимация към НСА. В продължение на два мандата (2012 – 2019 г.) изпълнява длъжността заместник-ректор по учебната работа, след което е избран за ректор на НСА за мандат 2019 – 2024 г. През същия период е председател на Академичния съвет на НСА.

От 2021 до 2023 г. е член на Управителния съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Изпълнява ръководни длъжности и в Българския олимпийски комитет: заместник-председател, член на комисиите по параолимпийски спорт и по олимпийска солидарност. Член е на Борда на директорите на Специализираната болница за активно лечение по ортопедия, травматология и спортна медицина „Проф. д-р Димитър Шойлев“.

Проф. Николай Изов участва активно в ръководството и дейността на Българския червен кръст като член на Националния съвет, заместник-председател на Столичната организация на БЧК. Член е на Националната комисия по водно спасяване.

За дългогодишната си обществена дейност проф. Изов е удостоен със златен медал на БЧК за заслуги и със званието „Заслужил деятел на БЧК“. Носител е на почетен знак на БОК за изключителен принос в развитието на спорта и олимпийското движение в Република България.

През ректорския мандат на проф. Николай Изов е реализирана мащабна реновация на материалната база на НСА „Васил Левски“, благодарение на което кампусът и изнесените учебно-спортни бази на Академията придобиват напълно нов облик – съвременен и конкурентен на водещите европейски университети. Извършени са цялостни ремонти на учебни аудитории, зали, открити и закрити спортни съоръжения, изнесени бази и студентски общежития, изградена е напълно нова инфраструктура. Осъществена е и програма за модернизиране на Центъра за научна и приложна дейност в спорта чрез цялостна реновация, оборудване със специализирана апаратура и софтуер за научноизследователските дейности. През 2022 г. се създава Образователният и олимпийски център, чиято прилежаща музейна експозиция онагледява богатата история и многобройни постижения на НСА и нейните възпитаници.

Президент на Трети международен научен конгрес „Приложни науки в спорта“, проведен по повод 80-годишнината на НСА през 2022 г.

Автор на над 80 публикации, монография, учебници и учебни помагала в сферата на физическото възпитание, спорта и общественото здраве. От 2017 г. е член на научния борд на Journal of Applied Sports Sciences и на редакционните колегии на научните списания „Спорт и наука“ и Годишник на Национална спортна академия „Васил Левски“.