До представителите на медиите
Уважаеми журналисти,
Пише ви доц. Христо Константинов – член на Академичния съвет на Националната спортна академия (НСА) и ръководител на катедра “Водни спортове”. В материала съм изложил факти относно спора за базата на НСА в Равда, които до този момент не са били отразени от медиите.
Отново сме заплашени с отнемане на имота, в който се подготвят студенти по водни спортове, от която база са тръгнали редица изявени спортисти, прославили страната ни. Лични и частни интереси на местни управници, сред които кметове, общински съветници и техни приближени, са на път да отнемат от студентите на Академията лагера, който ползваме повече от 50 години.
През февруари студенти и преподаватели с телата си бранеха портала и оградите и спираха багерите и полицията, които прати срещу нас кметът на Несебър. Сега, в началото на септември отново сме принудени да протестираме в защита на базата, готови сме да застанем и да браним лагера пак, както през февруари.
Тогава се надявахме, че след като Министерски съвет обяви базата за обект с национално значение (решение №84 от 19.02.2010 г.), съмнителни “реститути” ще престанат да късат парчета от земята и нашите студенти ще продължат да се подготвят необезпокоявано. Но само преди седмица научихме, че Върховният административен съд (ВАС) е отменил решението на Министерски съвет, което ни защити. Отмяната е мотивирана с текстове от Закона за физическото възпитание и спорта, който изисква подобни съоръжения да са публична държавна собственост. Според него национални спортни обекти са стадион „Васил Левски”, „Дианабад” и другите големи спортни комплекси, на които се извършва състезателна дейност и са посочени в Приложение към ЗФВС (Закон за физическото възпитание и спорта). Базата на НСА в Равда обаче има друг характер, не е посочена в това приложение и се използвала за учебно- методическа дейност. В същото време в Закона за висшето образование от 1995 г. се казва, че обектите на образованието са публична държавна собственост.
Срещу това решение на Министерски съвет заведоха дела собственици, които не са във владение, сред които и Община Несебър. Всички те искат земята под нашата база.
Тук искаме да изясним няколко изключително важни факти, които системно се премълчават и заобикалят от “защитниците” на интересите на местните жители – реститути с различна по произход и местоположение собственост.
Тази категория собственици винаги се поставят начело пред различните претенденти и страничният наблюдател остава с впечатление, че те са преобладаващи като брой и техните права се пренебрегват от държавата и НСА.
Първо: Собствениците, които са възстановени в съществуващи стари реални граници са не повече от 4-5 от общо 39 поземлени имота, разположени в рамките на 135,3 дка с Решение 84 от 19.02.2010 г. Зад техните гърбове се подреждат без много шум втората най-голяма категория собственици – тези които са закупили право на строеж от Община Несебър и тези които са обезщетени за собственост върху земи от други райони на общината. Последната категория ползват опит от широко известната практика на “заменките”. Не на последно място се появява като собственик Община Несебър с около 35% от площта на националния обект “Водно-учебна спортна база на НСА”Васил Левски” – Несебър”.
Посочените по-горе имоти, появили се след 1995-2000 г. се разполагат върху държавната собственост, съществувала повече от 50 години, управлявана от НСА и обявена за общинска с два констативни акта от Община Несебър през 1999 и 2002 г.
Необходимо е да напомниме, че НСА (в миналото ВИФ “Г.Димитров”) е в Несебър от 1952 г. – първо на провлака на палатки, от 1959 г. в съседния залив на бунгала, а от 1974 г. в местността “Акротирия” с два акта за собственост, които са за спалния комплекс, хранителния блок и целия терен с размер около 150 дка. В тези актове са посочени границите на имота. Те са на юг – крайбрежна ивица, север – военното поделение, изток – терен на МС (комплекс, който не се построи).
Днешният си вид базата е достигнала, след като държавата десетилетия инвестира в обекта, подобрявайки условията за учене и отдих, осигурява над 120 плавателни съда от всички видове и класове и превръщайки “Буруна” в едно от най-зелените кътчета на крайбрежието. Само озеленителният план реализиран през 1971-1980 г. дава живот тук на над 10 хил. растителни вида. Изграден е малък град със собствени водоизточници, вътрешна алейна мрежа, 4 бр. червени кортове и над 10 игрища, подземна напоителна система. Построеният през 1988 г. железобетонен кей и удобния залив с плаж, предоставят отлични условия за обучение по плуване, гребане, ветроходство, водни ски, водно спасяване и т.н. През 1999 г. обаче Община Несебър актува земята като своя и светкавично учредява права на строеж на “правилните хора”. Сред тях няма случайни фигури, няма и хора, които наистина са притежавали собственост тук. Всичко това много добре се знае от несебърлии. Наред с това има и доста оземлени, които са получили терен, като обезщетение срещу процент за “когото трябва”. Всичко това нямаше да ни интересува, ако не разрушава напълно изграденото през последните 40 год. Наред с откъсването и застрояването на отделни части в началото на века, сега се пристъпва към пълно унищожаване на комплекса. В утвърдения кадастрален плана се обслужват единствено интересите на частните собственици, заличени са вътрешните пътища, достъпът до пристана е ликвидиран, и се планира плътно застрояване и бетониране непосредствено от пясъчната ивица.
Второ: За твърденията на кмета на Несебър, който заявява, че НСА няма нито един квадратен метър собственост. Това категорично не е вярно – имаме 21 декара от терена, който в момента владеем, които се съдържат в присъдените ни от – Върховния касационен съд през 2009 г. 19 имота от общо 39.
Нещо повече, девет от тези регулирани поземлени имоти са застроени, като два от тях съдържат апартаментни комплекси с 50 и съответно 20 апартамента. За тези имоти са отменени заповедите на Кмета на общината за нанасяне в кадастъра, заповедите за утвърждаване на техните ПУП и по същество, след като общината е продала чуждо право на строеж, то тези сгради, обитавани предимно от чужди граждани, са вече напълно незаконни. Бургаският административен съд, категорично постановява, че НСА с основание стопанисва и управлява тази публична държавна собственост, но това става твърде късно, след повече от 7-8 години съдебни борби.
Повече от странни са и действията на кмета и неговата администрация. Същият в многобройни изявления твърди, че НСА не плаща въобще своите задължения към Общината и не внася нито лев курортни такси и данъци. В действителност от дълги години Общинската администрация отказва да ни обслужва. За издадените ни актове за собственост на 15 сгради, Общината отказва да ни открие партида и да впише съдържанието на съответните декларации. Когато подаваме имотните си декларации, те не се входират и вкарват в компютъра, независимо, че плащаме такса смет, данъци и курортни такси. Мотива на администрацията е, че декларациите са с невярно съдържание и че документите ни за собственост не били достатъчни, искат ни и удостовернение за тежести от службата по вписвания. За да изпълняваме законните си задължения ежегодно заплащаме 16000 лв. такса смет за 3 месеца присъствие в курортния сезон, както и всичките дължими курортни такси. Изпращаме парите с платежно нареждане по сметка на Общината, а ни се отговаря, че нито лев не влиза от НСА.
За абсурда сме уведомили областния управител Константин Гребенаров. Изпратили сме и писмо за съдействие от него, че издадените от него актове не се признават в Община Несебър. Според юристите на Областна управа общинарите в Несебър просто се гаврят с нас!
Трето: За конкретния дневен ред на Академичния съвет от 01 юли тази година.
През 2008-ма година от площта под базата се реституират 6 дка, за които се подготвя проект за строеж на 5 хотела, с обща разгъната застроена площ 6,5 дка. За реституирания през 2008 г. имот се изработиха в тримесечен срок подробни устройствени планове и се получиха разрешения за строеж, като очевидния стимул е продажба на “зелено” на апартаментните комплекси. С решението си от февруари месец обаче Министерски съвет определя два от тези шест декара като собственост на базата и обект с национално значение и така на практика осуетява проекта за застрояване. По този повод в НСА постъпва предложение от собствениците – Агатонка Николова и управителя на “Империал Бул – Тръст” Георги Георгиев (общински съветник в Община Несебър) и НСА за преработка на Решение 84 на МС, като двата декара им се върнат. Проектът за застрояване е изготвен от архитект Калин Тихолов, известен с проектите и строежите си по Южното Черноморие. Този проект е абсолютно неприемлив, тъй като прекъсва единственият път водещ до пристанището. Наред с това решението за споразумение със собствениците не е в правомощията на НСА. Същевременно жалбите ни срещу строителните разрешения бяха отхвърлени от РДНСК, но Районна прокуратура в Несебър след година и половина разследване заключи, че има налице престъпление и че реституцията е абсолютно незаконна. В момента делото е в Окръжна прокуратура – Бургас.
В тази ситуация строителите бързат, защото апартаментите се продават – става въпрос за много пари. Ние се съмняваме, че именно такива интереси са повлияли ВАС да отмени решението на Министерски съвет за обявяване земята на базата за публична държавна собственост!
Категорично бе и взетото от Академичния съвет Решение за отхвърляне на направеното предложение и настояване пред Министерство на образование и науката и Министерски съвет да бъдат използувани всички правни възможности за съхраняване цялостта на морската база, както и обезщетяване на някои от собствениците, чиито имоти са в границите на комплекса.
Вярваме, че в България все още са останали институции, неподвластни на корупцията, защитаващи обществените интереси, които биха съхранили за бъдещите поколения морската база, предназначена за образование и спорт на всички наши деца!
Доц. Христо Константинов – ръководител на катедра “Водни спортове” и мениджър на Учебно спортна база НСА – гр. Несебър.
