Скъпи колеги и възпитаници,

19 февруари е свят ден за всички сънародници, които ценят и уважават националната самоличност и достойнство, ден на признателност и почит към личността на Васил Левски, чийто кратък живот и страдания се превърнаха в една от най-устойчивите опори на нашето обществено и културно развитие като народ от края на 19 век до днес.

Васил Левски е идеал на всеки истински Българин не само защото той най-ясно и просто формулира копнежа на всеки един от нас към свобода, обществена справедливост, човешко достойнство и националното самоуважение. Той бе канонизиран в сърцата на всички наши сънародници, защото намери смелостта да поведе своя народ към собственото му избавление и за това прие да бъде подложен на тежки изпитания. Заради товатой обрече живота си и го пожертва в името на тези идеали. Левски увисна на бесилото заради безграничната си обич към своя народ и Отечество, който той постави по-високо от себе си.

На този ден, прекланяйки се пред загубата на великия син на България, всеки един от нас застава пред съвестта си, макар и за миг, за да види себе си и нашето Отечество, измервайки го с идеалите, надеждите и заветите на Васил Левски, когото загубихме в мразовитата зима на 1873 година. Тази загуба, която още тогава разтърси най-съкровено целия ни народ, и днес е първата стъпка към осмислянето и съпричастността с Апостола изразяваща се не в ритуалността на поклонението, а в проникновението и сближението с неговия ум, с неговите ценности и нравственост, с неговото слово и дело за България.

19 февруари е това извечно повтарящо се начало, което винаги ни дава надеждата за освобождение. Тази свобода, която да ни отърве от опиянението и робството на заблудите и слабостите, от недостойнството на безродието и безнравствеността, от низосттаи измамата, от насилието и глупостта на простащината.

На този ден всеки Българин отваря дверите на своето сърце чрез идеала и светостта на Васил Левски като един от нас и в нас, подчинил цялото си съществувание на идеята и борбата за човешкото достойнство и човешката свобода. В неговите послания борбата срещу робството има много по-дълбок смисъли далеч не се ограничава само върху идеята за националното освобождение. Свободата за Левски бе израз на неговия християнски идеал за човешко добруване и достойнство основано справедливостта и стремежа за усъвършенстване, на социалната справедливост. В това се състои неговото духовно издигане до най-светлите умове на света, защото с прости и разбираеми думи изказани на своя език и на своя народ, той изгради духовната и нравствена опора на нашата нация.

Нашата мисия, на институция и на общност носеща неговото име, е да изявяваме и прилагаме в своята дейност неговите идеи и начертания. В нашата педагогическа работа и творчество да възпитаваме младото поколение в човеколюбие и родолюбие, да полагаме всички сили за обединението и разбирателството в нашето общество като отстояваме справедливостта, солидарността и стремежа за напредък. Нашите днешни и утрешни възпитаници, ще търсят в нашата Академия и сред нашите преподаватели носители на тези идеали като символ на надеждата и вярата в доброто.