НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Сектор Футбол

Ръководство и администрация на сектора


Преподаватели- Проф. Лъчезар Димитров, доктор ; Доц. Арахангел Гигов, доктор ; Доц. Емил Атанасов, доктор ; Доц. Михаил Мадански, доктор ; Доц. Юри Николов ; Гл. ас. Даниел Димов ; Гл. ас. Иван Мардов, доктор ; Гл. ас. Румен Билев ; Гл. ас. Станислава Цекова, доктор ; Ас. Силвия Радойска, доктор
Хонорувани преподаватели- Доц. Венцислав Гаврилов

Треньори и педагози Футболисти Треньорска школа по футбол Лична колекция снимки на Никола Аладжов
Спортна дейност Женски футболен отбор на НСА

Изтъкнати треньори

ВЕНЦЕСЛАВ АНГЕЛОВ

Венцеслав Костадинов Ангелов е роден през 1918 година. Като състезател участва в отборите на Левски (Русе) 1937-1938г. и на Партизан (Ямбол) 1945-1946 г. Следва в Унгария в Института за физическа култура и спорт от 1939 до 1944 г., където играе в отбора на БЕАЦ (Будапеща).

От есента на 1945 г. е назначен за преподавател по практически предмети в ВУТВ (Висшето училище за телесно възпитание) до пенсионирането си. Треньор на отбора на Академик София от 1947-1950г., който е и изграден от него. През 1950 г. отбора на Академик добива право да играе в “А” Р.Ф.Г. През 1952-1953 г. е треньор на отбора на ВУФ (ВИФ), заел III-то място в “Б” Р.Ф.Г. През 1970 г. е треньор на отбора на “Н. Лъсков” Ямбол, класирал се за участие в “А” Р.Ф.Г. През 1948 г. е съветник на Хайду Баги от Унгария, в тази година треньор на Националния отбор на България, завоювал историческите победи срещу Унгария и Чехословакия в София. През 1948 г. организира дейността на Държавната треньорска школа към ВУФ (ВИФ) и е неин директор, и основен преподавател.

В. Ангелов е изтъкнат преподавател. Автор е на 120 труда по теория, методика и практика на футболната игра, на 15 учебници и помагала за футбол.

През 1961 г. е избран за доцент и зам. завеждащ катедра “Спортни игри”, а впоследствие и завеждащ катедрата. През 1972 г. катедра “Спортни игри” се разделя на катедра “Футбол, тенис и тенис на маса” и катедра “Баскетбол, волейбол, хандбал (БВХ). В този период е хабилитиран за професор по футбол и ръководител на катедрата. През 1961-1964 г. е избран за Заместник ректор на ВИФ.

През периода 1948-1978 г. е член на ръководството на БФФ (Българска федерация по футбол).

За цялостната си дейност е удостоен със званието “Заслужил деятел на физическата култура” и носител на орден “Св.Св. Кирил и Методи”.


СТОЯН ПЕТРОВ
Роден е на 8.05.1924 г. в с. Априлово.
От септември 1945г. до юни 1949г. е студент в НСА "В.Левски" (бившия ВИФ "Г .Димитров"). Веднага след завършването на висшето си образование е назначен за асистент в катедрата по футбол. Oттoгaвa цели 36 години работи в катедрата като основен преподавател. От 1974 г. е хабилитиран за доцент. Избиран е многократно в ръководствата на Спортния клуб и други обществени организации.
От 1938/1939 г. до 1947 г. играе в представителния футболен отбор на "Черноморец" - Попово, с който през 1946 г. е финалист за купата на страната срещу "Левски" - София /4: 1/. Голът за "Черноморец" е отбелязан от него. Играл е студентския футболен отбор на ВИФ и на новооснования "Академик" - София, на който е един от основателите. Няколко години по-късно става треньор на отбора на ВИФ и на юношески отбори на "Академик".
Нaд 15 години еъм преподавател по теория, методика и практика във всички тpенъорски школи по футбол, курсове на БФФ и БСФС за подготовка и преподготовка на тpеньорските кадри. В този период е бил и член на Бюрото на Градската секция по футбол и председател на нейния Треньорски съвет.
От 1965 до 1970г. и от 1973 до 1978г. е член на Бюрото на БФС и председател на Учебно-методичния съвет при БФС. През това време осъщecтвява ръководна работа по развитието на футбола в страната, оказва методическа помощ на отборите от "А" и "Б" РФГ, както и на юношеските футболни отбори, на подготовката на националните и олимпийски отбори.
През 1968 г. е ръководител на подготовката и водач на олимnийския футболен отбор на НРБ на Олимпиадата в Мексико, където отборът ни постигна най-големия си успех, спечелвайки сребърните медали - върховно постижение в българския фyrбoл до 1994 г.
В периода 1966-1970 г. и 1971-1978 г. е бил ръководител на подготовката на националните отбори в лагер-сборовете. Ръководил е представителни треньорски делегации на БФФ на три световни първенства по футбол - през 1966 г. в Англия, през 1970 г. в Мексико Сити и през 1974 г. във ФРГ. Участвувал е в конгреса на ФИФА (като делегат на БФФ през м.юни 1970 г. в Мексико Сити, а през януари същата година на конференция на футболните федерации на социалистическите страни в Лайпциг, ГДР).
Изпращан е и на международни семинари на треньорите от Европа.  Организирал е и е  ръководил над 10 години семинариге на футболните треньори в cтpaнaтa, на които бил и основен докладчик.
Бил е член на Редколerиятa на в."Фyт6ол", в койrо вестник е активен сътрудник, както и един от редакторите на специалния сборник "Актуални въпроси на футбола", съвместно издание на МИФ и унгарското издателство "Медицина" - спopтна редакция.
Като преподавател във ВИФ "Г.Димитров" и като председател на УМС при БФС е провеждал и научно-изследователска работа, проучвания и наблюдения върху подготовката и игровата дейност на българските футболисти, резултатнocттa на отбориrе от "А" и "Б" РФГ и др., сам или в сътрудничество е написал учебници, ръководства и учебни помагала по футбол, научни и научно-популярни статии, методически указания за подготовката на отбориrе от "А" и "Б" РФГ. Хабилитационният му труд е върху резултатнocттa във футбола. Общонаучната му продукция надхвърля 100 заглавия.
За дългогодипrnaта му педагогическа и методическа работа, свързана с подготовката преди всичко на спецалисти по футбол, треньори и спopтни педагози, както и за оказаната помощ за подготовката на националните и олимпийски отбори, е нarpaждаван от ЦС на БСФС през 1968г. с rpaмота за участие в поготовката на Олимпийския отбор и неговото класиране на второ място на Олимпиадата; удостоен е със званието "заслужил деятел на физкултурата" през м. декември 1970г., във връзка с класирането на националния отбор за финалите на IX световно първенство.
През м. декември 1973г. Бюрото на БФФ го удостоява и с почemнaта значка на Федерацията за лични заслуги за развитието на българския фyrбoл. За дългогогодишнaта му плодотворна педагогическа дейнocт е нarpаждаван от Президиума на НРБ с ордени "Кирил и Методий" I и II степен и др.


НИКОЛА АЛАДЖОВ
Дългогодишен преподавател, педагог и треньор. Той е уникално явление в историята на НСА - изцяло отдаден на спорта и много далеч от каквито и да е амбиции за титли и постове. Никога не е търсил признание за работата си и винаги го е получавал. Приносът му в изграждането и развитието на НСА е уникален и неоспорим.
Никола Аладжов е носител на званието Заслужил треньор по футбол.
Има над 50 броя публикации, статии и доклади.
20 пъти е участвал в конференции и форуми.
Написал е много учебници и помагала по футбол и Единна програма за развитието на футбола в България.
Бил е основен докладчик на конгреса на УЕФА в Коверчано–Италия през 1975 год. за проведеното СП по футбол в Германия през 1974 год. Председател на учебно-методическият съвет на БФФ и председател на съвета за деца и юноши при БФФ от 1970 – 1977 год. – юношеският национален отбор става шампион на Европа през 1974 г в Швеция.


Н.Аладжов (с бялата фланелка) 
на стадион Васил Левски)

Има разностранна авторска дейност, свързана с изготвянето на нормативната база за оценка и развитие на футбола в България.
Треньор в Тунис през 1977-80. и 1988-1990 на отбори от елитната лига.

Никола Аладжов е многостранна спортна личност, с неоценим принос за развитието на спортните игри в България и на катедрите по спортни игри във НСА (ВУФ, ВИФ). Специалист, спортист и треньор е бил в много спортове: футбол, борба, баскетбол, волейбол, ски, тенис на маса.
Бил е състезател по футбол от 1943 до 1960 година във: Тича (Варна), Спартак (Пазарджик), Академик (Сф), Локомотив (Пд) и Спартак (Пд). От 1956 до 1970 г. е многократен треньор на ВИФ и Академик Сф по футбол.
Поместваме няколко снимки от личния архив на Никола Аладжов.


1966 г. Преподаватели от ВИФ - шампиони по волейбол на Съюза на българските учители. Отляво-надясно: Ана Крумова, Драго Стоянов, Кръстина Гьошева, Васил Пелтеков, Никола Аладжов, Васил Господинов


Никола Аладжов (вдясно) на стария стадион Олд Трафорд в Манчестър по време на Световното първенство по футбол в Англия през 1966 г. В средата е Рудолф Витлачил, треньор на българският национален отбор, а вляво - Кръстьо Чакъров


Никола Аладжов (вдясно) на Червения площад в Москва по време на треньорски семинар през 1974 г. В средата е сър Алф Ремзи, треньор на английския национален отбор, световен шампион от 1966 г.


Никола Аладжов (вляво) получава от Жоао Хавеланж, президент на световната федерация FIFA, награда за приносите му в развитието на футбола в България.

Никола Аладжов е основател е на спортния клуб на ВУФ заедно с проф. Иван Николов.
Бил е треньор на отбора по борба на ВИФ 1953 г. – 3 място на републиканското първенство в  Пловдив.
От назначаването му през 1956 до пенсионирането му през 1990 г. е бил ски-учител на курсовете със студенти на Пирин, Скакавица, Говедарци и Витоша.
Бил е треньор на отбора по ски-алпийски дисциплини (мъже) на ВИФ, спечелили купа Родопа и купа Пампорово през 1968 от календара на ФИС.
Бил е и преподавател по тенис на маса.

Днес Никола Аладжов може да бъде намерен на адрес:
1710 София, кв.Студентски град, бл.70, офис 118. телефон: 685850, факс: 629007

Можете да разгледате снимките от личния архив на Никола Аладжов ТУК

Сподели във Facebook Twitter Share