Изтъкнати треньори по лека атлетика, възпитаници на НСА

проф. Михаил Бъчваров

доктор на педагогическите науки

Роден на 29 декември, 1935 година гр. Ямбол.

Преподавател в катедра Лека атлетика от 1960 г. до 1966 г. и от 1.7.1980 г. до 2002 г. Ръководител катедра от 1995 до 1998 г.
Заслужил майстор на спорта. 15 пъти балкански шампион и рекордьор в спринтовите и препятствени бягания.
Заслужил треньор. Подготвил 12 майстори на спорта, 123 републикански шампиони и 7 рекордьори.
Научен ръководител на 9 защитени доктората. Има над 200 научни публикации, от които 12 научни книги и 10 научно-популярни.
Награждаван е с Орден “Стара планина” - ІІ степен, “Народен орден на труда” - бронзов, сребърен и златен, Орден на БСФС “Спортна слава”, Юбилеен медал “1300 г. България”.

Образование:

1. 1953 - гимназиално образование, гр. Ямбол;
2. 1955 - специалност “радио”, Телеграфо-пощенския институт София.
3. 1959 - специалност “Учител по физическо възпитание, Висш институт по
4. физическа култура “Г.Димитров”, София;
5. 1993 - специалност “Футбол”, Национална Спортна Академия “В.Левски”,
6. София.

Научни степени, академични и спортно-професионални и др. звания и награди:

1. 1971 - Ph.D.,доктор, Държавен Централен научно-изследователски институт по физическа култура, Москва;
2. 1987 - D.Sc., доктор на науките, Висш институт по
3. физическа култура “Г.Димитров”, София;
4. 1978 - доцент по лека атлетика, Висш Минно-Геоложки
5. Институт, София;
6. 1980 - доцент по лека атлетика, Висш институт по
7. физическа култура “Г.Димитров”, София;
8. 1989 - професор в областта на спорта, Висш институт по
9. физическа култура “Г.Димитров”, София;
10. 1960 - заслужил майстор на спорта по лека атлетика, Български Съюз за
11. Физическа Култура и Спорт, София;
12. 1986 - заслужил треньор на Бългаприя, Български Съюз за
13. Физическа Култура и Спорт, София;
14. 1976-1984 - за научно-приложни приноси в олимпийската подготовка,
15. награден с бронзов, сребърен и златен орден;
16. 1994 - за принос в подготовката на националния футболен отбор за световното първенство в САЩ-94 награден с орден “Стара планина”, ІІ степен.

Професионално-практически опит в областта на спорта:

1. 1960 - 1966 - асистент Висш институт по физическа култура “Г.Димитров”, София;
2. 1966 - 1980 - старши преподавател, доцент, Висш Минно-Геоложки Институт, София;
3. 1972 - 1986 - заместник директор на Центъра за научно-приложни изследвания на българските Олимпийски и Национални отбори по видове спорт, Български Съюз за Физическа Култура и Спорт, изграждане на 15 спортни лаборатории на територията на центъра в Дианабад и 12 спортни лаборатории в страната; София (съвместител);
4. 1980 - 2002 - преподавател - доцент Национална Спортна Академия “В.Левски”, София.
5. 1964-1971 - национален треньор по спринт 100, 200 и щафета 4х100,

Българска федерация по лека атлетика

1. 1982-1986 - национален треньор по спринт и препятствия 400 и щафета,4х400 м, Българска федерация по лека атлетика;
2. 1994 - треньор по физическа кондиция и програмиране тренировката на българския национален отбор по футбол, заел ІІІ-ІV място САЩ-94;
3. 1953-1968 - състезател по лека атлетика, многократен Национален и Балкански рекордьор в спринта, международни успехи на крупни атлетически турнири.

Научна продукция:

1. Монографии - девет (6 самостоятелен автор, 2 като водещ автор и една съавтор), в областта на теорията и методиката на леката атлетика - 6, в областта на научния контрол в спорта -3;
2. Книги и учебници- 14 броя ( 8 самостоятелен автор,4 като водещ автор и 2 като съавтор), в областта на теорията и методиката на леката атлетика, кондиционата подготовка във футбола, биомеханиката на леката атлетика, научно-приложния контро в спорта, методологията на спорта, образованието и квалификацията в спорта.
3. Популярни брошури - 3 броя в областта на ранното спортно обучение и занимателни занятия по различни видове спорт.
4. Научни и научно-методични статии: над 120 броя (в 3 от тях съавтор, останалите самостоятелен и водещ автор).
5. Публикации в чужбина: 1 книга по футбол (Гърция, 1996), 11 научни статии в списания и научни сборници (Берлин - 1961, 1968 Москва - 1961, 1968, 1976, Тбилиси - 1978, Лайпциг - 1984, Прага - 1985, Варшава - 1985)

Участие с доклади в научни конференции и симпозиуми с широко международно участие:

1. Конгрес на треньорите по лека атлетика от Европа - Бърно, 1968
2. Световен биомеханичен симпозиум, Тбилиси, 1978
3. VІІ Международен Конгрес по Биомеханика (съавтор), Нагоя, 1981
4. Международен симпозиум по биомеханика, Лйпциг, 1984
5. Международна научна конфериниця по проблемите на спорта, Варшава, 1985
6. Международна научна конференция на Италианския олимпийски комитет, Рим, 1986
7. Международна конференция по спортна наука, София, 1986 и мн. други в рамките на страната

По-важни приносни моменти в спортното знание и практика:

1. Обосноваване на теорията за специализирано разнообразие, като методологична основа за ефикасен подбор, обучение, усъвършенстване и контрол в спорта ( 1987), по проблема публикувана първата монография в света (1982), върху основата на теорията защитени 3 доктората в областта на спринтовите и препятствените бягания и хандбала, както и използване на частични постановки от нея в 3 други доктората;
2. Разработване и внедряване в практиката на научно-приложните спортни звена в България тензометрични, контактни, акселерометрични, сеизмотерични методики за ергометрия на скоростно-силовите качества при лекоатлети, басктеболисти, борци, колоездачи, стрелци, футболисти и др.(1972-1986);
3. Извършване на първите електромиографични записи по време на спринтово бягане при условни задачи за промяна техниката на движенията при спринтово бягане с цел обективизиране на нервно-мускулните координационни отношения(Москва, 1967-1968);
4. Тензометрични и електромиографични лабораторни експерименти за обективизиране кинестатичните и функционални промени на мускулите по задната страна на бедрото във връзка с тяхното предразположение към травми или незавършено отшумяване на травмите (1966-1970);
5. Научно обосноваване чрез спортен експеримент (1959) и тензометрични изследвания (1972, 1977, за първи път в света ефекта на кинематичната рефлексия (отскачане от ниско, стартиране от високо) в скока на дължина с засилване, скока на височина с засилване и тласкането на гюлле (между другото непочтено заимствани от германец (Х.Тум) и италианец (С.Зенон) в по-късните години, а през настоящата 2002г и от двама руснаци) като път за ефикасно повишаване на спортните резултати;
6. Разработване и обосноваване на моделирането и йерархо-дуалния подход като метод за познание, планиране и контрол в областта на леката атлетика (1976, 1984,1986, 1987) и спорта въобще ;
7. Формулиране на нови закони в областта на спортната тренировка (1996) за единство и противоречие между компонентите на натоварването, психиката и физическата изява, оптималната изява на тренираността и др.;
8. Изграждане на нова класификация на футболните упражнения върху основата на тяхната информативност и предлагане на технология за планиране на подготовката (1996);
9. Разработване и написване на първата книга в света за единната спортна наука - Спортология (научна статия -1995, монографичен труд - 2000 и 2003)
10. Съставяне на първия тълковен речник по спортология за нуждите на спортолози (треньори, учители, инструктори, специалисти от общотеоретични дисциплини) и хора занимаващи се със спорт за здраве, жизненост и работоспособност (2002 и 2005);