Скъпи колеги,

На 24 май Българите от цял свят със заслужена гордост и достойнство почитат по традиция Кирило-Методиевото дело, което по своята величина е постижение  на една от най-значимите християнски и социални ценности – свободата и чистотата на човешкия дух.

Делото на нашите първоучители е епохално, защото то поставя големия проблем за развитие на висотата и богатството на човешкия дух вграден в понятието Слово, когато  догматическо невежество и домогвания за културна хегемония върху народите са унищожавали наследството на много народи.  Важността на Словото е съсредоточена в  разбирането за Божествената мъдрост в хармония със смисъла на човешкия живот – усъвършенстването, намерил превъплъщение   в най-ценната дарба на човека – език и писменост.

На този прекрасен ден, наред с почитта към делото на Равноапостолите Св.св. Кирил и Методий, ние не трябва да забравяме как и защо това дело придоби световно очертание като едно от направленията на човешката цивилизация и култура. Именно това е значимото в приноса на нашия народ, на нашата държавност, която академик Лихачов нарече – държавност на Духа. В далечната 893 година, за да опази своя народ и държава от духовната и културна асимилация и да опази самостоятелното строителство на Българската духовност, св. Борис Михаил Покръстителя, макар и отрекъл се от света, се завръща на държавническото кормило с мисълта и прозрението да осъществи един малко отбелязван, но основополагащ акт в нашата история, политика и култура – свикването на Великия Църковно-Народен събор в Преслав. Този събор поставя основите на единството и самостоятелността на Българския народ в духовно, политическо, културно и национално отношение на основата на решението за обявяване на Българския език за официален държавен език. Това е не само държавническа смелост и прозорливост, това е революция, въз основа на която се изгражда единството на нашата народност и се създаде имунитета, който опази нашия народ от трусовете и катаклизмите на историческите събития.

Опазването на нашия народ чрез собственото ни Слово през изпитанията на чуждото господство и тирания за няколко столетия  е най-голямото доказателство за мъдростта и силата на духовната ни култура съхранявана от безименните хранители на Кирило-Методиевото дело.

Днес, когато имаме своя държавност, когато живеем в свят на мащабно съревнование между културите и народите по света, сме призвани да осъзнаем, че нашата национална самоличност се нуждае от зашита и укрепване подобно на тази от далечните времена на IX век. Академичната общност в България има отговорността да пази не само чистотата и висотата на нашия език, а по-скоро да изпълва със съдържание духовното послание на Словото, чиято длъжност е да гради във всяка една личност стремежа за усъвършенстване, за национална самоличност и принадлежност към Българската култура.  Учението, което изгражда младото поколение в България трябва да бъде подчинено не само на конкретното познание, а на дълбокото проникновение в неговия смисъл – изграждането на благородния човек носител на духа и насърчението към усъвършенстване.

Честит празник!