В чест на 180-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски, преподаватели, служители, студенти и гости на Национална спортна академия „Васил Левски“ поднесоха венец и цветя пред паметника на патрона на Академията и отдадоха почитта си пред святото му дело.

Участници на честването на бяха стотици деца от Детския лагер по изкуствата и спорта “Една незабравима лятна ваканция“, организиран от Район Студентски на СО и Детската спортна академия, които се провеждат в НСА.

Начело на шествието бяха представители на академичното ръководство в лицето на доц. Николай Изов, проф. Апостол Славчев, проф. Татяна Янчева, проф. Кирил Андонов и деканите проф. Красимир Петков и проф. Огнян Миладинов, а цветя на паметника на Апостола поднесе и кметът на Район Студентски Димитър Дилчев.

Слово за Васил Левски изнесе председателят на Общото събрание на НСА проф. Лозан Митев.

----------------------------

Слово на председетателя на Общото събрание на НСА "Васил Левски" на честване 180 годишнината от рождението на Апостола

Уважаеми колеги, скъпи възпитаници на НСА „Васил Левски“,

Едно от най-забележителните явления в Българската история от 19 век насам е появата и утвърждаването личността на Васил Левски в нашето общество като израз и символ на нашето национално съзнание по един неповторим и непостижим начин за която и да било личност от нашия народ през тази епоха. Идвайки на този свят в едно смутно време разтърсващо цяла Европа - от една страна с благородните и хуманни идеи на Просвещението, а от друга със злокобните политически страсти за световно господство насаждащи в света деспотия и неправди, раждането на Левски сякаш символизира възраждането на Българската народност между тези две измерения определили създаването ни като нация и модерна държава.

Това, което може да обясни неговото място в националното ни съзнание и изграждането му като символ на нашия народ, е всъщност неговия живот и мисия посветени изцяло на търсенето на идея, организация и механизъм, чрез който България да се възроди като достойна държава със собствена самоличност, свобода и независимост за да бъде естественото социално пространство за самостоятелното развитие и благоденствие, за бъдещето на нашия народ.

Възраждането на днешната България следва мъките и страданията на нашите предци, които под бича на дискриминацията, липсата на достойнство, липсата на пълноценно образование, материално благополучие и самостоятелно социално устройство трябваше да намерят сили за да се преборят срещу плановете за нашата асимилация и приобщаване към могъщите империи от онази епоха, което ни вещаеше не само заличаване като самостоятелна нация, но и унищожаване на нашата културна история, традиции и самоличност.

Истината е, че тогава малцина имаха тези сили да превъзмогнат ограниченията и принудителната изостаналост за да се превърнат в народни дейци и водачи, които да отдадат живота си в служба на идеята за Българската нация. А сред тях, само един – Васил Левски успя да изгради не само блестящо прозрение сравнимо единствено с най-светлите умове на епохата за осъществяване на национална и социална революция за сътворението на държава от нов тип – Чиста и Свята Република.

Левски, без школовката на университети и политически принципи, без финансова подкрепа на корпорации и задкулисия, се превърна в един от най-мащабните ръководители на Българския народ изграждайки единен социален механизъм за опазване и утвърждаване на нашата нация: Вътрешната революционна организация – един прототип да обществено устройство, което поставя на първо място отказа от постоянното робуване на чужди влияния, издигане принципа на самостоятелността и утвърждаване народното единство и взаимопомощ за напредъка на социалните дела в България.

Неговите идеи и усилия, завършили трагично с личната му саможертва, всъщност са непреходното, което той ни остави. Това, което представлява голямото послание и мисия на неговия живот и дело. Неговите идеи и до днес са отправени към нас-неговите наследници. Именно идеите и постигнатото от Васил Левски се превърна в крайъгълен камък за изграждане нравствения и социален интегритет на Българската нация, след като тя бе политически създадена на дипломатическата маса.

Стана ясно, че създаването на нова държава, без изградена нация е невъзможно и именно за това изградената идеология на Апостола чрез формулировката на просветления национализъм основан на издигане независимостта и достойнството на държава и народ, признание и уважение към другите народи и държави надскачаше рамките на мрачния шовинизъм от 19 век. Неговата просветлена демокрация – основана на святост, справедливост и принципност на законите, неговата държавническа идея – основана на собствено извоюваната свобода и суверенитет се превърнаха в спойката и имунитета на Българската държава и нация в смутните години на нейното утвърждаване на Европейската сцена през целия 20 век.

Няма личност на света, която да отрече тези първооснови на всяко общество и за това, когато Левски с душевността и словото на нашия народ очертаваше ценностите на бъдеща България, те сякаш естествено се втъкаваха в сърцата на неопорочените хора и се превърнаха в завет за нашето бъдеще.

Но с ерозията на нравите и ценностите през последните десетилетия, идеалите и делото на Левски постепенно се превръщаха в едно ритуално честване, от което духа, общението с Апостола, възпитателната сила на неговото слово постепенно се отдалечаваха и изкореняваха от съзнанието на последните поколения Българи, които все по-трудно могат да прозрат великото в неговите идеи и дело и да намерят извор за изграждане на личностния си морал и социална култура. Ето защо днешния ден е само повод за едно поредно връщане и преоткриване на Апостола за да открием и втъкаем в съзнанието и сърцата си частичка от неговото послание и мисия за да бъдем негови достойни наследници.

Левски е и си остава наш съдник пред съвестта и духа ни, стига да имаме силата да се съизмерваме с неговия свят, с неговите идеи и с неговите дела. Ако не можем, то тогава несправедливия гнет и нещастията на нашия свят ще ни превръщат в роби на собственото ни съществуване – това робство, което всъщност беше истинската тирания срещу която той се бореше. Роден в условията на едно духовно и икономическо робство, Левски цял живот късаше оковите на игото чрез духа на Свободата и обичта към Отечеството. Днес, в света на свободата, икономическия и технологичен напредък, ние все повече придобиваме духа на примирение, безразличие и безучастност към собствената ни съдба и бъдеще, защото не осмисляме или не можем да изпълним заветите на Апостола – да изграждаме и опазваме собствения си народ и собствената ни държава.

=========================================

"... Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето «отечество любезно», не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец..."

Проф. Николай Генчев - "Левски, революцията и бъдещият свят" (1973)